Пещера Урвич – 7 „Скалната църква”

№ 4869, код 207122

КАТЕГОРИЯ: Некатегоризирана

GPS координати във WGS 84: N 42°59’31.76″ E 23°49’14.10

Дължина: 4 м;

Денивелация: +1 м.

Местоположение: Област: София, Община: Ботевград,  

Местонахождение и достъп: Отстои на около 4 км южно от село Боженица в непосредствена близост до крепостта „Боженишки Урвич“. До подножието на крепостта води асфалтиран път към общинската почивна база „Урвич“. Оттам по маркирана пътека за около 20 минути изкачване пеш се стига до крепостта. Скалната църква се разкрива в най-високата югоизгочната част на крепостта. От портата се преминава покрай щерна и се върви пооформена алея, по която се достига до целта, като изкачването до нея се осъществява по дървена стълба с парапети. 

Описание: Средновековният скален църковен комплекс обхваща две скални църкви, отстоящи на около 10 м една от друга, свързани с изсечени в скалата стьпала. 

Голямата скална църква е изградена в горната част на отвесната западна стена на скалния масив. Цялата й източна половина е оформена чрез издълбаване в скалата. Възможно е преди да бъде детайлно и цялостно вкопана на същото място да е съществувала естествена пещерка, която да е послужила като основа за изграждането на храма, за скалната църква, което говори естественият вид на съществуващата в североизточния долен ъгъл в олтара малка скална ниша, както и видът на горната, южна част на входа към наоса. Следите от съществуваща пещера на върха на скалния масив, ориентирана в източна посока, подсказват за съществуващо в по-ранен период светилище, оформено и доразвито през средните векове като християнски храм. Цялостната обработка на пода, стените и тавана на храма и неговото разширение в масива са заличили всички останали евентуални белези от естествени образувания или от съществуваща по-ранна културна намеса. В скалата е оформена портата на мъжкото отделение, изработена с изключителна с изключителна прецизност. Тя е запазена до около 100-130 см височина с частично съхранен праг, первази, страни и жлебове за монтиране на вратата. Наосът е с дължина около 220 см и ширина към 300 см, със старателно заравнен под, стени, таван и издялани от двете страни скални пейки с височина и ширина от по 30 см. Олтарното пространство е оформено чрез изнесена малко напред солеа от около 50 см пред олтара, с височина 10 см и последващо стеснение от двете страни на широчината на наоса. В оформените по този начин напречни стени, отдсено, от около 100 см и отляво, от около 50 см, от двете страни в източния край на наоса са обособени елегантни скални первази (2 см), служили за монтаж на съществувалия в миналото иконостас. Така оформената олтарна част е с приблизителна ширина от 200 см и дължина от 100 см. В олтарното пространство е оформен направо от скалата изящен свети лрестол, висок 80 см, с размери 70 на 50 см, обрушен от дясната страна. Същият е долепен до източната стена, има стеснен долен краи и постепенно се разширява във височина с елегантна леко дъговидна извивка. Според запазените свидетелства описания на стената до светия престол е имало врязано изображение на кон в ход на дясно, с конник, което е почти напълно разрушено и от което са запазени главата на коня с част от юздата и единият крак на конника. Северно, отляво на светия престол и по-ниско от него е оформена полица с дължина 50 см, с вдълбана яйцевидно, наподобаваща легенче горна часг, която явно е играела ролята на мивних. Олтарното пространство е допьлнено с добре оформен аркообразен, полусферичен таван, покриващ изящно светия престол. Цялата тази част от скалната църква е издялана изключително прецизно с режещи инструменти с резки от около 3-4 см. Белезите от тази обработка личат ясно, а следи от мазилка и стенопис отсъстват В долния северен край на олтарното пространсгво, отляво до светия престол, надолу и напред се открива неголяма скална ниша, вдълбана 40 см навътре и 30 см надолу под пода, в която според преданието, запазено сред местното население, е имало стари книги, с които невежи пастирчета в миналото си разпалвали огъня в студени дни. В началото, в западния край на нишата личат следи от иманярска интервенция, която е нарушила първоначалния вид и вероятно е разширила първоначaлно съществуващата ниша. Пореден пример за съхранено векове българско неоценимо наследство, унищожено от глупостга и безхаберието на наши сънародници. Елегантностга и майсторсгвото при изграждането на скалната църква личи в пълна степен след разглеждане на широкото преддверие, изпьлняващо функциите на нартекс, притвор на храма. В голямата си част то е развито на скалната площадка, изсечена и оформяща западната пo-гапяма половина на храма с ширина оюло 370 см и увеличаваща се от 200 до 260 см. Покрай портата към наоса, на източната стена са изсечени направо от скалата сравнително широки (40 см) и удобни скамейки, като северната продължава под ъгьл и в западна посока. С цел да бъде увеличена площта и да бъде значително по-простoрнатази часг на църквата, сьщата е разширена в западна посока чрез маисторски изградена дървена конструкция, еркерно наддаваща се над отвесната около 6 м скала. Конструкцията е изградена чрез всечени в скалната площадка жлебове за хоризонтални греди. Жлебовете с ширина и далбочина от около 20 см завършват трапецовидно, тип „лястoвича опашка“, с разширяващ се край на изток за заклинване на гредите към скалната площадка, с цел да не поддаде дървената конструкцията в западна посока. Допълнително на около 200-250 см под нивото на площадката, на естествени издатини на отвесната скала, точно под местоположението на събирането на ъгловите хоризонтални греди са издълбани в скалата стьпки със страни 35-40 ем за застопоряване на вертикалните подпорни греди, осигуряващи допълнително наддаване на еркера над скалата и позволяващи разширяване на храма в западна посока с поне 2-2,5 метра, при което общата дължина на притвора е била около 4-4,5 метра. Притворного пространство е било затворено сьс стени, вероятно с дървена конструкция. Достьпът до храма е бил решен с оформянето на дървени стьлбища от юг и север, укрепени в полегатите низходящи скални прагове, по които са изсечени частично стьпала, спускащи се южно до входа на другата църква. Оформените жлебове за греди на южното стьлбище с дълбочина около 10 см, издълбани успoредно на стьпалата посочват, че е съществувало дървено стьлбище от тази страна, водещо до голямата църква, изработено от масивно дърво, какъвто е бил и подът в преддверието на църквата. прецизното изработване, елегантността на някои от елементите и майсторството при оформянето на храма подсказват богатството и важното значение, което същият е имал за културния живот в града и региона и показват, че той е изработен нарочно, по специална поръчка от майстори каменоделци, а не от самоуки монаси. Преданието за наличие на скрити в склната ниша в олтара и по-късно унищожени книги е още една податка за ролята и значението, което е имала голямата скална църква и целият комплекс в културния живот на региона и страната. Съдейки по обема на скалната ниша може да се предположи, че в нея е опитано да се съхранят поне няколко десетки книги, което е основание да говорим за библиотека в този манастирски комплекс и за известна просветна и книжовна дейност.

Първа карта: Академик Петър Мутафчиев. 1972 г.

Нова карта: К. Стоичков К. Кръстанова, К. Атанасов, М. Хаджитодоров. 2016 г. 06.04.2019г.

Ниво на трудност: ниско

Подходяща за посещения от: Подходяща за посещения от туристи!

Забележителности в близост: крепост „Боженишки Урвич”

Първата карта на пещерата
Нова карта