Боженица – Липница 2
Вторият кръгов веломаршрут между селата Боженица и Липница съвпада с първия по отношение на прибирането от Липница към Боженица по рида покрай вр. Долна Рупина могила, но се различава в първата си част. Тя отново е по асфалтови пътища, но от Боженица се тръгва първо в западна посока (към Новачене) и после по основния път към Липница на север, минавайки покрай каменна кариера. Настоящият маршрут е малко по-дълъг, с малко по-голяма денивелация, с едно междинно спускане по асфалт (към Липница) и предлага панорамна гледка към Ботевградската котловина.
Карането е предимно по леки терени (асфалт и черни пътища), но по билото има участък, който е леко обрасъл и набразден от коловози и дупки, образувани от преминаването на МПС-та в кални условия. Тази част от маршрута може да се окаже трудна за по-неуверените и начинаещите, но тя не е прекалено дълга – малко повече от километър. Добре е да се избягва каране след сериозни валежи, заради почвите в района. Природата наоколо е най-красива през пролетта и есента – това са препоръчителните сезони за каране. Горещите дни на лятото са непрепоръчителни, защото маршрутът е сравнително открит.
Началото е в центъра на с. Боженица, където могат да паркират няколко автомобила.
Начална точка: Kметството в с. Боженица; https://goo.gl/maps/qdLGSs6VLNXtyUSP8
Дължина: 23.0 км
Изкачване: 580 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1-1.5 л, по маршрута има една чешма, а в с. Липница има магазин.
Храна: за половин ден, в с. Липница има магазин
Терен:
– асфалт – 15.7 км
– черни пътища – 7.3 км
Описание:
От центъра на Боженица (т.01) се тръгва по главната улица в посока с. Новачене, Ботевград и София. В края на селото се завива наляво (т.02, 0.5 км) и се следва само пътя покрай р. Бебреш, пропускайки отбивката вдясно в т.03. Наклонът на пътя е променлив, но преобладават леките изкачвания.
След 5.2 км (т.04) се стига до разклона за с. Липница и започва изкачването надясно към него. В тази част от пътя се движат камиони, обслужващи кариерата, затова се кара плътно вдясно на платното и с повишено внимание. След още 1.2 км (т.05) пътят се разделя, като трасето продължава по този наляво, който се изкачва покрай каменната кариера (в т.06 се пропуска отбивката към нея). На едно от местата там, има приятен кът за отдих с хубава панорама към Ботевградската котловина – това е местност Пожарака.
В т.07 (10.2 км) се стига до махала Пешуновци. Има приятен крайпътен навес с пейки и маси, както и чешма встрани от него. Основното изкачване е дотук. Продължава се по основния път (наляво) и след 400 м (т.08) се пропуска черен път вляво и вдясно и започва шеметно спускане по асфалта към с. Липница (т.09, 13.1 км), където може да се направи следваща почивка.
От центъра на Липница се продължава още 80-100 м по главната улица и в т.10 следва спускане по тясна уличка надясно покрай последните къщи към дола на Липнишка река. След преминаването по мост над нея започва изкачване, което скоро преминава в чакълиран черен път. Кара се само по него нагоре до подножието на вр. Долна Рупина могила, където пътят се разделя – т.12, 15.4 км. Десният се качва към възвишението, а маршрутът продължава по левия, който подсича хълма и излиза на обширни поляни, изпъстрени с цветя. Тук пътищата са затревени и почти не си личат, а в т.13 (16.1 км) се пресичат няколко такива. Това е важно кръстовище, затова трябва да се внимава. Първо се завива по пътя надясно, но веднага след това (буквално след 10-20 м) трябва да се завие по черен път вляво, който подсича склона в югоизточна посока с лек наклон надолу. Това е частта, в която е най-вероятно да има кал, пясъчни наноси, дупки и коловози, затова се кара с повишено внимание! Следва се само основния път, пропускайки отбивки вдясно в т.14 (16.7 км) и т.15 (17.6 км).
В т.16 (17.8 км) е следващият много важен разклон. Основният път продължава наляво, но по него има много кал и големи коловози. Вдясно от трасето са обработваеми площи и направо покрай тях се изкачва леко обрасъл път с два коловоза – стръмен, но не много дълъг – около 500 м до близкото възвишение, където наклонът се сменя и започва дълго спускане. Кара се основно покрай ливади и обработваеми земи. Пътят прави плавен завой надясно (юг) и се спуска в околностите на една-две махали, към които има отклонение в т.17 (20.1 км) – то се пропуска. Продължава се направо, вече по утъпкан и чакълиран път. В т.18 се завива наляво (пропускайки отбивка вдясно) и след малко (т.03, 21.1 км) се излиза на шосето към Боженица. По него наляво е пътят за връщане в селото.