Боженица – Липница – Елов дол – Боженица – 1

Веломаршрут за планинско колоездене, описващ осморка в района между селата Боженица, Липница и Елов дол. Кара се по асфалт и черни пътища през уединени махали  и хълмисти ридове, но не липсват и някои предизвикателства. Като цяло теренът е лек и пътищата са в добро състояние, но отделни участъци може да са леко обрасли или да са по-неравни заради коловози, дупки и локви. Със сигурност е добре да не карате в този район веднага след обилни валежи, защото почвите са от по-лепкавите. Най-добрите сезони са пролетта и есента, защото се кара по доста открити места и през лятото няма много къде да се скрие човек от слънцето.

Началото е в центъра на с. Боженица, където спокойно могат да паркират няколко автомобила. По принцип може да го започнете и от с.Липница, но тогава повечето изкачване и асфалт ще бъдат във втората половина на карането, докато при тръгване от Боженица ще завършите велопрехода със спускане към него.

Начална точка: кметството в с. Боженица; https://goo.gl/maps/qdLGSs6VLNXtyUSP8
Дължина: 24.9 км
Изкачване: 570 м
Ниво на техническа трудност: ниско (R1, R2)
Физическо натоварване: средно (КФН=5)
Продължителност: 2-4 часа (в зависимост от темпото, почивките и т.н. )
Вода: 1-1.5 л, по маршрута има 1-2 чешми, а в с. Липница има магазин.
Храна: за половин ден, в с. Липница има магазин
Терен:
– асфалт – 15.1 км
– черни пътища – 9.8 км

Описание:

От центъра на Боженица (т.01) поемаме по главната улица в посока с. Новачене,  Ботевград и София. В края на селото обаче, при разклона в т.02 (0.5 км) продължаваме по стръмния асфалтов път нагоре (север) към с. Курново. Набираме височина по него, пропускайки черен път вляво (т.03) и тясно асфалтово пътче вдясно (т.04), и преваляме баира, след което наклонът става променлив. След спускане и изкачване по един прав участък, в т.05 (3.7 км) достигаме разклон, където поемаме по пътя вляво към с. Елов дол и с. Липница. И това шосе е с променлив наклон – започва със спускане, после става равен, после е изкачване. На няколко места вляво и вдясно се отделят черни или асфалтирани пътища – по-значимите са отбелязани в GPS следата с точки – от т.06 до т.10; ние обаче караме само направо в посока Липница.

Достигаме го в т.11 (9.6 км), където трябва да завием надясно и нагоре, като веднага след това има още един разклон и на него сме по тясно асфалтово пътче вдясно. (Ако искате, преди да завиете надясно в т.11, продължете направо до площада на с. Липница, който е много приятен и после се върнете обратно). В т.12 (11.0 км) вдясно има беседка и чешма, а малко след това (т.13) пропускаме асфалтов път вдясно (при отбивката има още една беседка). Малко след това пътят се изравнява и достигаме една махала, през която преминаваме само направо, пропускайки други пътища вляво (т.14) и вдясно (т.15).

В т.16 (12.5 км) асфалтовият път слиза надясно и надолу, а ние продължаваме направо по черен път, следващ равното било на рида. В т.17 (13.4 км) достигаме разклон – караме по десния път с кратко изкачване и на следващия разклон (след  200 м, т.18) пак сме по десния черен път, като оттук започваме да се спускаме. Пътят надолу минава покрай ливади и пасища, като в първата половина е почвено-тревист и по-рядко използван, така че на места има локви, коловози и отделни по-стръмни и неравни/изровени участъци. Като цяло обаче състоянието му е добро. След махала Косморането (която се пада вдясно от пътя, отбивка към нея има в т.19, където караме направо) пътят е настлан с чакъл и е добре утъпкан.

В т.09 (15.4 км) излизаме отново на асфалтовия път, по който дойдохме от Боженица. Този път сме наляво по него, но само за кратко (600 м) до т.08, където поемаме по черен път надясно през махала Лисовци. Пътят се спуска към дола, минава над Липнишка река и започва да се изкачва от другата страна, редейки серпентини по склона нагоре. Наклонът е умерен – не е съвсем лек, но не е и прекалено стръмен. Настилката е добра, пътят се поддържа. На някои места се отклоняват по-занемарени черни пътища – например в т.20 (17.1 км), където сме по левия път, и малко след това в т.21, където следваме основния чакълиран път надясно. Малко след това достигаме къща от махала Славковци и след нея качеството на пътя се влошава, но не прекалено. Постепенно излизаме към билото на рида, наклонът намалява, но коловозите и растителността се увеличават. В т.22 (17.7 км) пропускаме черен път наляво и навлизаме сред широки ливади, където пътят става по-трудно различим.

В т.23 (18.1 км) е най-важното кръстовище по маршрута. Има пътища във всички посоки, като някои от тях са по-ясни, други не съвсем. Тук първо продължаваме направо, пропускайки първите пътища вдясно и вляво, но веднага след това (буквално след  10-20 м) трябва да свием по черен път вляво, който подсича склона в югоизточна посока с лек наклон надолу. Това е частта, в която е най-вероятно да срещнете кал, пясъчни наноси, дупки и коловози, така че карайте с повишено внимание! Следваме само основния път, пропускайки отбивки вдясно в т.24 (18.7 км) и т.25 (19.6 км).

В т.26 (19.8 км) е следващият много важен разклон. Основният път продължава наляво, но по него има много кал и големи коловози. Вдясно от нас са обработваеми площи и направо покрай тях се изкачва леко обрасъл път с два коловоза. Изглежда занемарен, освен това е и стръмен, но си струва да се напънете (или да избутате) следващите 500 м до близкото възвишение, където наклонът се сменя и започва дълго спускане. Караме основно покрай ливади и обработваеми земи, пътят прави плавен завой надясно (юг) и се спуска в околностите на една-две махали, към които има отклонение в т.27 (22.1 км) – пропускаме го. Продължаваме направо, вече по утъпкан и чакълиран път. В т.28 завиваме наляво (пропускайки отбивка вдясно) и след малко (т.29, 23.0 км) излизаме на шосето към Боженица. По него наляво се връщаме към селото.

Изтегли маршрут