Downhill трасе, гр.Ботевград
Велотрасето за спускане над вилна зона Зелин е място, на което често се организират карания с извозвания нагоре. Трасето е в близост до София и редовно се поддържа от местния клуб „Bike Monopoly”. До началната му точка се стига лесно – по асфалтов път.
Ботевградското DH трасе е сравнително скоростно и включва някои доста големи скокове, които са направени много добре. По него без проблеми може да се кара и с АМ/ендуро велосипед. Всички големи скокове могат лесно да се заобиколят, а останалата част от пътеката на места е стръмна и трудна. Освен по-големи скокове има и по-малки такива.
Трасето за спускане е с дължина 1.8 км и отрицателна денивелация 300 м. Изкачването до него е с дължина 3.8 км.
Описание
Начална точка: https://goo.gl/maps/t2iWKUgaXoAcPDwd6
Веднага след старта са наредени три скока тип „пад“ с дървени рампи, разположени на различно разстояние и височина от попивките. Най-малкият скок (левият, гледано отгоре) е с височина около 120 см и разстояние до попивката около 1.5-2 метра. Следващият (средният) вдига летвата на около 2 м височина и 2-3 м дължина, а десният е вече доста сериозен – поне 3 м височина и няколко метра дължина. От попивките се поема висок вираж и след скоростна отсечка през гората, се стига до следващия голям скок, изграден при пресичането на един черен път. След него има горска секция с малки виражи и 2-3 лесни скока (тип бабуни), за да се стигне до следващия голям скок – „roadgap“ над един черен път.
След него се влиза и към най-стръмната част от трасето – прав участък надолу по склона, който има за цел да засили най-смелите към един от най-дългите скокове. Характерното за него е, че може да бъде „скочен“ съвсем малко, ако се влезе с ниска скорост, но за да се стигне до същинската попивка, трябва да се прелетят около 8-10 метра.
След него се пресича едно дере и следва равен участък, който отвежда до още един скок. След него трябва да се премине през няколко секции с голям страничен наклон – една от най-трудните части от пътеката, ако не броим скоковете. После трасето става по-равно и лесно, доста скоростно и с множество ниски скокове. Така се стига и до финалния скок, който е над една от улиците във вилната зона и също е с прилична височина и дължина. Ако не се скача, е задължително да се намали почти до нула, преди да се пресече пътя, защото няма никаква видимост при излизането на него.
Изкачването е с дължина 3.8 км. Наклонът на шосето е умерен, на някои места и по-стръмен. В GPS следата началната точка за изкачването е поставена при отклонението на улицата, при която завършва трасето (на 20-30 м от кръстовището). Около тази начална точка има място за паркиране на няколко автомобила.
Друг вариант е да се паркира малко по-надолу, в точка P1, точно до подлеза на магистралата, където има чешма, заведение за хранене и малък паркинг за 2-3 коли. Поемайки от т.01 нагоре по основния път, движението е само по него, пропускайки две отбивки вдясно (т.02 и т.03) в рамките на вилната зона.
Следващият асфалтов път се отклонява вляво (т.04) на 3.3 км след началната точка, а веднага след това има още един малък и тесен асфалтов път вляво (т.05) – именно по него се стига до началото на трасето (т.06), което започва в двора на бивша почивна станция (или някаква подобна сграда).
Фейсбук страница: линк