Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros) В пещерата Водната Пещ се срещат някои  видове прилепи – малък подковонос, голям подковонос и някои видове нощници.

Видра – може да се наблюдава в р.Бебреш. Този хищен бозайник от семейство Порови се храни главно с риба , но в менюто на видрата влизат още жаби, водни плъхове, насекоми, раци. От стопанска гледна точка видрата е вредна за рибовъдството, но от екологична гледна точка е вид, имащ своята ниша в природата и спомагащ за поддържането на екологичното равновесие. Поради силно намалялата си численост е вписана в червената книга на застрашените видове. Броят на видрите намалява поради замърсяването на водоемите.

Белогръд таралеж (Erinaceus concolor) – Нощни животни. Ако се почувстват застрашени, се свиват на кълбо, като по този начин се защитават от потенциални врагове чрез своите бодли. Могат да плуват, да се катерят по стени и да бягат (развиват скорост до 2 м/с). За жилище може да им послужи някоя изоставена дупка, но също така си строят сами квартира, която покриват с шума. Обикновено дупката, която си изравят, се намира на 20 см в земята.
Често заспиват зимен сън. Хранят се главно с безгръбначни животни (плужеци, дъждовни червеи, бръмбари и други насекоми), но също и с жаби, малки гризачи и птици, птичи яйца и змии. Таралежите се хранят и с растителна храна —  плодове, жълъди и др. Естествените му врагове  са лисицата, язовецът и бухалът.
Интересни факти:

• Таралежите, които се срещат на територията на България са вид, защитен от Закона за биологичното разнообразие.
• Една от лошите страни на таралежа е, че е преносител на заразни болести.
• В тишината звукът от неговото ходене много наподобява на човешки стъпки

Вълк – Анатомията на вълка се отличава по някои белези от тази на домашното куче. Вълкът обикновено има златистожълти очи, по-дълги крака, по-големи лапи, по-изявена челюст, по-дълга муцуна и мозък, който обикновено е с 30% по–голям от този на кучето. Вълците са високи около 66 – 80 cm при рамото, а теглото им е около 25 – 80 кг, като женските са с приблизително 20% по-дребни от мъжките. Средното тегло за мъжките е 55 кг, а за женските 45 кг. Дължината на тялото е 1,0 – 1,5 м, от които 30 – 50 см е опашката. Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане – те имат сравнително тесни гърди и силни мускули на гърба и краката. Вълците могат да изминават големи разстояния, а широките им лапи им позволяват да затъват по-малко в снега, отколкото тяхната плячка. Козината на вълците обикновено няма някаква изразена шарка, с изключение на белег около очите. Оцветяването на вълците обикновено е от сиво до сиво-кафяво, но може да варира през целия спектър, характерен за кучетата – бяло, червено, кафяво и черно. То често наподобява цветовете на околната среда. Например, в регионите с продължителна снежна зима белите вълци са далеч по-често срещани. Със стареенето вълците придобиват сивкав нюанс на козината си.

Други интересни видове, които могат да се срещнат са: вълк, благороден елен, елен лопатар, лисица, чакал, язовец, див заек и дива свиня, като всичките без лисицата, чакалът и язовецът са обект на лов.