Наличието на лесисти планински масиви над Ботевградската котловина, изпълнена с обработваеми площи, открити пространства, разнообразни по структура водоеми, наличието на изкуствени горски насаждения от „островен” тип и разположението на котловинното легло на миграционния път „Via Aristotelis”, оказват голямо влияние върху многообразието на орнитофауната през размножителния и миграционния период.

От 100–те вида птици, включени в Червената книга на България (1985, т.2), 33 вида са регистрирани в района. Сред тях са 2 изчезнали вида  (Pelecanus onocrotalus) и (Gallinago gallinago), други 25 са застрашени от изчезване, а като 6 са записани като редки видове.

За орнитоложкия туризъм биха предизвикали интерес:
Малкият креслив орел (Aquila pomarina) – около Скравена
Ливадният дърдавец (Crex crex)
Горската ушата сова (Asio otus)
Бухалът (Bubo bubo) – около Липница и Училищната гора (Боженица)
Черният кълвач (Dryocopus martius) – Парк на техническия университет (Ботевград)
Черният щъркел (Ciconia nigra) – Боженица, Новачене, Литаково, Рашково, Радотина, Краево
Белочела водна кокошка, черна лиска, курнида (Fulica atra)
Градинският присмехулник (Hippolais icterina) – Литаково и Скравена
Тръстиковият блатар (Circus aeruginosus) – Литаково и Скравена
Обикновената калугерица (Vanellus vanellus) – разорани ниви – Литаково
Белоопашатият мишелов (Buteo rufinus) – скита в района, но няма гнезда (гнезди в скали)
Черношипа ветрушка (керкенез) (Falco tinnunculus)
Черния бързолет (Apus apus)
Папуняк (Upupa epops) – по обработваеми площи, в хралупи на дървета
Големият ястреб (Accipiter gentilis) – Било планина и в парка на Техническия Университет
Сивият кълвач (Picus canus)