Пещера Урвич – 8 „Скалната килия”

№ 9209, код 207999

КАТЕГОРИЯ: Некатегоризирана

GPS координати във WGS 84: N 42°59’31.61″ E 23°49’13.81″

Дължина: 3 м;

Денивелация: +1 м.

Местоположение: Област: София, Община: Ботевград,  

Местонахождение и достъп: Отстои на около 4 км южно от село Боженица в непосредствена близост до крепостта „Боженишки Урвич“. До подножието на крепостта води асфалтиран път към общинската почивна база „Урвич“. Оттам по маркирана пътека за около 20 минути изкачване пеш се стига до крепостта.

Скалната килия се разкрива в най-високата югоизточната част на крепостта, на около 5 метра в дясно преди скалната църква.

Описание: Малката църква е оформена в южното подножие на скалния масив на около 10 м. в югоизточна посока от голямата църква и малко под нея. Църквата, която абсолютно погрешно е определена в миналото като „скално жилище“ или дори като „стопанска постройка“, е с оформена северна половина, източна стена и преобладаващо подово пространство изцяло в скалата, а южната стена и южният скат на покрива са били допълнително изградени вероятно от каменна или дървена стена и конструкция с гредоред, каквато възможност предлага теренът в непосредствена близост и запазените добре оформени жлебове за монтаж на покривната конструкция. Малката църква е с оформени наос и олтарно пространство с обща дължина 350 см. и ширина около 250 см. Функциите на предверие е изпълнявал продължаващият в западна посока леко наддаден скален навес с частично оформена в основата на северната стена скална скамейка. Пред портата на наоса, оформената по-скоро открита площадка, отколкото ясно изразено предверие е с дължина от около 2 м. и достига в западна посока до долния край на стълбището, спускащо се от голямата църква. В наоса се влиза от запад през добре очертана порта с ширина към 100 см., със запазен праг, чудесно оформена северна част от рамката на портата и жлебове за прикрепяне на касата на вратата. Три  прави стъпала с височина 1 0 , 2 0 и 3 0 с м. слизат до заравнения под на наоса, които в из- точната си част е с ясно изразена, оформена в скалния под солея с височина 10 см. и с издадена полусферично централна част, подчертаваща олтарното пространство. За съжаление част от пода и източната стена на олтара са разрушени, вероятно от иманярска интервенция, унищожила част от светия престол и елементи, които биха могли да дадат поточна представа за размерите и оформлението на храма. Добре запазена е обредната ниша в северната стена на олтара с ширина 50 см., дълбочина 30 см. и височина 40 см. Непосредствено до нея от западната страна на мивника, на северната стена и на тавана са издълбани жлебове, които са служили за закрепянето на иконостаса. Над покривното пространство е видимо очертано от добре оформения, нарочно вдълбан в скалата прорез, с дълбочина около 5 см., в който е бил подпъхнат южният скат на покрива, изграден вероятно от гредоред и керемиди. Всички запазени елементи в тази скална ниша показват пълнотата на нейното оформление и предназначение за църковен храм, в който са се извършвали всички религиозни обреди, включително и литургия и че той не е бил обикновен параклис. Така оформеният малката църква до входа на голямата, да са изпълнявали функциите на лятна и зимна църква в съществуващ средновековен манастир, който да е обхващал прилежащия район в основата на скалата около храмовете. Евентуално към тази обител се е числяла и изградената на високата част на скалния масив, разположена стъпаловидно на северния склон и билото му просторна сграда от дървена конструкция, от която са запазени добре оформени успоредно, надлъжно и напречно разположени, вкопани в скалата цилиндрични стъпки с диаметър от около 25 см. за монтаж на вертикални греди, играли ролята на колони и подпори. Основите на съществуващата дървена конструкция подсказват за съществуването на голяма за времето си сграда на площ над 150 кв. м. и издигаща се стъпаловидно или поне на комплекс подсказва за възможността тези две църкви, които са били с подход от едно и също място и разделяни само от дървеното стълбище, водещо от площадката пред два етажа, която несъмнено е имала важното предназначение на резиденция на високопоставено лице или е обединявала жилищните помощни помещения на манастира. 

Първа карта: Академик Петър Мутафчиев. 1972 г.

Нова карта: К. Стоичков и К. Кръстанова. 06.04.2019г.

Ниво на трудност: ниско

Подходяща за посещения от: туристи!

Забележителности в близост: крепост „Боженишки Урвич”